Първата ода от “Епопея на забравените” Иван Вазов посвещава на Васил Левски. За автора образът на Левски има важно значение. Той е личност, която се е посветила на своя народ и показва върха, с който трябва да се съизмерват всички.

Смъртта му на бесилото го превръща в мъченик на идеала. Животът и смъртта му ни отвеждат до идеята, че само онази личност, която се е посветила на своя народ, ще остане в историята.