“Долината на тракийските царе”

София – Сопот – Карлово – Калофер – Казанлък  –Долината на тракийските царе, с. Шипка – София

От 31 октомври до 2 ноември 2024 г. ученици от 5,6 и 7 клас от 23 СУ заедно със своите преподаватели – г-жа Детелина Василева,  г-жа Даниела Гечева и  г-жа Мая Кирилова се отправиха на поредното приключение по стъпките на историята. В чест на Деня на будителите те посетиха родните къщи на Ив. Вазов в гр. Сопот, на Васил Левски в Карлово и на Христо Ботев в Калофер. Те се запознаха с експозицията в къщата-музей на Иван Вазов, уникална с присъствието си, средоточие на духовност, обичано и знаково място за всеки българин. Учениците усетиха атмосферата на традиционните възрожденски занаяти в партера на къщата, запознаха се с експонатите и снимките на родителите, братята и сестрите от семейството на Иван Вазов.

Родната къща на  Апостола на свободата, Васил Левски се намира в западната част на Карлово. Тя е от ранния период на Възраждането. Строена е през 18 вek от Кунчо Иванов, дядото на Левски, а след това е обитaвана от двамата му сина Иван и Въльо Кунчеви. Къщата е малка едноетажна сграда. Каменни стълби отвеждат в зимника, стая, иззидана почти в земята. Вляво от стълбището има килер без прозорец със сандък за брашно, нощви и други съдове. Вдясно е скривалището. Пред него, в стената, е вграден долап, на който вътрешната стена е дървена вратичка, измазана с вар. В долапа се нареждали нагънати черги, за да се закрива вратичката на самото скривалище.Учениците изслушаха беседата на уредника на музея за великите дела на Апостола на свободата, видяха отрязък от косите на Левски, както статуята на неговата майка, написаха псевдонимите, с които се е нарекъл. Паметни са думите на Апостола на свобота „Аз съм обещал на отечеството си жертва за освобождението, а не да бъда кой знае какъв”,  „Времето е в нас и ние сме във времето”.

Учениците продължиха по стъпките на родните будители като посетиха гр. Калофер, родно място на Христо Ботев. Те разгледаха Даскал Ботевото училище. През 1848 г. е завършен строежът на новото мъжко четирикласно училище, а старото е превърнато в девическо. Училището е изградено по инициатива на Ботьо Петков – бащата на Христо Ботев, изцяло с дарения и доброволната помощ на калоферци. Добре подготвените учители, някои от тях и изтъкнати книжовници, издигат Калоферското училище между първите в страната.

Вторият ден на приключението беше посветен на гр. Казанлък. Ученици и учители посетиха репликата на Казанлъшката гробница, паметник, включен от ЮНЕСКО. разгледаха стенописите, отразяващи тракийски вожд и неговата съпруга и любим кон. След това посетиха Музея на розата, където научиха любопитни факти за дестилацията на розово масло. Пътят им премина и през Регионалния музей, където разгледаха много артефакти и останки от праисторията и Античността, научиха много неща за историята на   траките и  първите им държави, за техните обичаи и начин на живот. Пътят им продължи до родната къща на Димитър Христов Чорбаджийски ( по псевдоним- Чудомир), български писател, хуморист и художник. 

Третият ден беше посветен на Долината на царете и тракийските гробници. Те посетиха гробниците : Оструша,  открита 1993 г., Грифоните, Голямата косматка, открита 2004 с бронзовия бюст на цар Севт ІІІ, Хелвеция, Шушманец. Запознаха се с архитектурните особености и предметите, които са открити в тези гробници. Пътят им продължи към гр. Шипка, където се запознаха с архитектурния комплекс, възстановка на гр. Севтополис, град строен от тракийския цар, Севт ІІІ. Посетиха храм-паметника „Рождество Христово”, построен в памет на загиналите руски войници по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г). Светилището представлява красива постройка в стила на руските църкви от 17 в. Формата му е кръстокуполна с квадратен наос и три апсиди. Високият 42 м централен купол е ограден от четири по-малки, с височина 33 м, завършващи със златни кубета, с традиционната за Русия форма на луковици, с кръст на върха. Когато се изправим пред църквата със сигурност във фасадата й виждаме един прекрасен шедьовър на църковното изкуство. 17 камбани огласяват местността по време на различни чествания. Общото им тегло е над 20 тона, като най-голямата от тях тежи около 12 тона, а само езикът й е 2 тона. За сравнение – най-малката тежи едва 20 кг. В отливането им са използвани гилзи, събирани от местата на боевете. В аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи, на които са изписани имената на 8 491 офицери и опълченци, жертви от битките. По-голямата част от иконите и църковната утвар са дарение от манастира “Св. Пантелеймон” в Атон