На 20.04 учениците и учителите от 23. СУ „Фредерик

Жолио-Кюри“ отбелязаха с различни инициативи 150-

годишнината от избухването на Априлското въстание. Част

от тях беше импровизираният урок по родолюбие,

организиран за учениците от 5А, 5В, 6А, 6Б, 6В и 7А класове

от техните класни ръководители и преподаватели по

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК и ЛИТЕРАТУРА. Учениците слушаха

историите на обикновени хора като учителя Бачо Киро,

гайдарят на Събранието в местността Оборище и на

Хвърковатата чета Димитър Кокльов, Кочо Чистеменски,

превърнали се в герои и мъченици на българската свобода.

Разбира се, урокът завърши с „Вятър ечи, Балкан стене“ и

кръшни български хора.

Поздравяваме всички малки и големи българи със

словото на госпожа Росица Кефирова, което тя произнесе

пред учениците.

Честит славен ден на памет и гордост!

 

Април 1876

Руският писател Леонид Леонов посочва, че понякога историята хваща отделния

народ за раменете, разтърсва го силно, като го гледа право в очите, сякаш му казва:

– Ха сега да видим какво струваш ти, заслужаваш ли да живееш, или трябва

да си отидеш, да потънеш в забравата?

 

През април 1876 историята постъпва точно така с българския народ и този народ

издържа съдбовния изпит. Мъдра и жестока е формулата за свободата: свято е и

побеждава онова дело, от което струи кръв, а в душата на всеки българин трябва да се

изгори по един кръст, трябва да се бележи с оня знак на посвещаването, след който

връщане назад няма, след който робът става свободен човек.

Априлското въстание показва такива чудеса на човешко поведение, такива

психологически казуси, които и до ден днешен не могат да бъдат разгадани. Безумие

ли е това въстание? Земен ли е българинът, или духовно извисен? Самоубийство ли е

поведението на перущенци, или просто лудост? От отчаяние ли раята се хвърля срещу

куршумите, или с увереност в своите сили защитава човешкото си достойнство? Дали

тези хора мислят за децата и за имота си, събиран с толкова любов и лишения? Или в

такъв граничен исторически момент те ясно осъзнават, че трябва да дадат най-скъпото,

за да го поставят в темелите на свободата?

През най-тъмните лабиринти на историята минава българинът, докато възкръсне

през XIX век и стигне до Априлското въстание. По неговия криволичещ и мъчителен

вековен път това е най-високата му историческа и духовна изява. Под разпокъсания

купол на българското небе се взривява енергия, идеща от дъното на историята и от

дъното на човешката душа. Събитията са зашеметяващи. Онова, което съществува в

живота на други народи, проявявано в течение на десетилетия и векове, тук е събрано в

броени часове. Априлското въстание представлява изключителна концентрация на

историята. Април 1876 притежава и наднационално значение, защото е едно от ония

мигновения в живота на човечеството, когато невидимите крачки на историята стават

видими и човешкият дух тръгва по страшния път към Голгота.

Има различни епизоди от нашите националноосвободителни борби – руските

освободители баба Тонка посреща не с хляб и сол, а им поднася черепа на

Караджата;... Яне Сандански се обръща към своите четници... с думите: „Женете се,

деца мили, да има кой да ви оплаква...” Това са три епизода в различни моменти от

борбата на народа... – ... дали в тези детайли има някаква закономерност? Дали тук се

оглежда частица от националния характер на българина?...

Защото „...ние, българите, сме търпелив народ, доста скептичен по волята на

историята, но също така по нейна воля – непреклонен. Ние често тръгваме към

победата с чувството, че ще умрем. За нас това не е изненада – то е по-скоро вграждане

 

на душата и полагане на костите в основите на бъдещата свобода... Този народ, който

гледа на смъртта като на съзидание – не ще изчезне никога от лицето на тази земя!“

(Анкетата на Драган Ничев, с. 28).

„Малката“ война на българите срещу многовековния поробител от Април 1876

не завършва с капитулация и подписване на договор. Империята не е разгромена.

Тъкмо обратното. Но не е и победител, защото невинаги печелят само оръжията.

Много по-важни са войните, в които побеждава Духът. В този смисъл Априлското

въстание е безспорен успех, защото за имот, чест и избавление се плаща със злато. За

свободата също се плаща – със смърт.